Третата, четвъртата и дванадесетата година са най-критични за  отношенията ви,

Първата фаза настава през първите пет години, в случай че няма полови, прочувствени и духовни връзки. 50% от интервюираните по-скоро се съгласяват с рецесията на третата или четвъртата година, като най-честата причина за това са появяването на децата. След раждането на първото дете разправиите и стресът се усилват, което е затруднение за множеството фамилии.

Според психолози през тази фаза връзката е уязвима от позиция на общуването, споровете, изразяването на привързаността, както и на финансовите компликации, уреждането на дома, разпределението на домакинските задания и други на практика аспекти на адпатацията. Колкото по-продължителен е интервалът на ухажването, толкоз по-голяма е вероятността връзката да е сполучлива ( тази взаимозависимост се открива в границите на двегодишен период на ухажване без значение от действието на останалите фактори).

Изследването разрушава теорията, че седмата година е крайъгълен камък в връзките сред двойките. Експертите решили да потърсят по-надълбоко какви са аргументите и открили, че множеството двойки не са съгласни с одобреното към този момент разбиране, че раздялата е най-вероятен след седмата година.

Половината от участниците в изследването обаче не могат да одобряват, че след повече от 10 години взаимно общуване, ще се разведат, заради “непреодолими разлики ”.
Средната или типична дълготрайност на една връзка като „ рисков интервал ”, е 2,9 година Друго проучване демонстрира че, повече от 1/3 от изследваните разведени двойки настояват, че сериозните  проблеми, довели до раздялата им, са зародили през първата година. Установено е също, че първата година е изключително сериозен интервал за дамите под 20-годишна възраст и основно за тези от тях, които са били бременни преди сключването на брака.

В взаимозависимост от продължителността на една връзка или брак са налице и разлики в типичните недоволства. Тези, които са се развели на по-ранен стадий от брака, се оплакват по-често от роднините на колегата и от полови проблеми, а развелите се по-късно – от настъпили промени в ползите и полезностите и от липса на „ фамилно възприятие ”.

Интересен факт са открили статистиците през последните години, освен у нас, само че и в множеството страни по света.

Истината е, че раздялата или разводът се подрежда преди всичко от факторите причиняващи голям стрес на организма. При множеството хора разводът се явява като най-тероризиращ нервната система, даже повече от напрежението при загубата на непосредствен човек или при съществуването на тежко заболяване.Още по-интересно е, че даже развода да е по взаимно единодушие, той още веднъж се явява като стресов фактор. Обяснението за това може би е, че в множеството случаи не се разделят единствено двамата съпрузи (двойката), а стартират да “страдат ” и техните родственици и другари. Изводът е, че: съпрузите не страдат толкоз поради себе си, колкото поради заобикалящите ги. Това от своя страна прави доста мъчно да съумеят да одобряват раздялата като ново начало.